Три са нациите с най-голям принос в историята на футбола. Без да
омаловажаваме заслугите на Германия и Аржентина можем да кажем, че това са
Бразилия, Англия и Италия. Футболът взима от британците страстта, от бразилците
красотата и от италианците интелигентността. В италианският футбол главата не е
просто инструмент, който играчите използват, за да посрещнат далечно центриране
или да ударят опонент в носа. Тя служи за нещо друго – четене на играта,
постоянна мисъл, духовност и прилагане на тактики, които са изобретени преди
това.
Италия се определя като страна на
контрастите – ефектна, многозначна, многолика и капризна. В тази променлива среда
едно от най-постоянните неща е “калчото” – италианската арена за
най-популярната игра в света.
В тази страна има неофициално деление
на две части – Север и Юг. Първия е богатият индустриален север където се
намират всички прочути италиански клубове – “Ювентус”, “Милан”, “Интер”,
“Торино”, “Болоня” и “Дженоа”. Докато вторият е изостаналият и беден Юг, в който
са тимовете на „Рома”, „Лацио” и „Наполи”, които са триумфирали също със “скудето”.
“Адзурите” умеят да се мобилизират при
срещи със силни отбори. Голямо самочувствие натрупа тази страна със спечелените
две световни титли през 1934 и 1938 г. Тогава Виторио Поцо успявя да изгради от
Меаца, Монти, Орси , Ферари, Пиола и Скиавио истински футболни великани за
своето време. С времето в италианското първенство започват да се взимат
качествени треньори от Англия, Унгария, Швейцария, което повишава в тактически
план качеството на играта на “Ботуша”. Едновременно с това местните богаташи
взимат срещу финикийски знаци най-добрите чужденци от Латинска Америка и
скандинавските страни, с което се обогати техническия арсенал на местните
играчи. След 70-те години на миналия век започна да се говори открито, че
Италия е страната превърнала футболната игра в нова религия. Италианското калчо
стана магнит за всички по-класни играчи в света и едва ли има футболист, който
с ръка на сърцето си би казал, че не желае да играе на Апенините.
Националният отбор на страната спечели
четвърта световна титла през 2006 г. на шампионата на планетата в Германия. От
тогава обаче, въпреки неистовото си желание “адзурите” не могат да триумфират с
голям трофей. За разлика от националния отбор, клубните отбори от тази страна,
спечелиха куп отличия в Шампионската лига (преди това КЕШ), Купата за КНК,
Купата на УЕФА, Лига Европа и Междуконтиненталната купа. Неслучайно италианците
бяха властелини на клубно ниво през 80-те и 90-те години на миналия век. През последните 10 години, обаче бележат
видим спад, но последните силни игри на „Ювентус”, „Милан” и „Наполи” са
потвърждение, че калчото съвсем скоро, отново ще диктува световната футболна
мода. А от това най се плашат прехвалените
отбори от Острова и Пиренеите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар